ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА

Празните терени на град София, носещи в себе си духа от миналото под формата на сгради от културно-историческа ценност не са един или два. С течение на времето много от тях бяха опропастени, а ценните сгради в тях – съборени. Някои обаче все още стоят. Може би един от най-големите подобни парцели в града се намира на кръстовището на бул. „ген. Тотлебен“ и бул. „академик Иван Гешов“. На мястото се открива бившата инженерна работилница – „Цех 300“, характерна със своята метална конструкция от ферми и шедово осветление. Сградата е проектирана и построена през 1907 година по проект на известния архитект Никола Лазаров. В исторически аспект  мястото претърпява известна доза развитие и няколко идейни проекта, които не достигат до реализация. Хронологията на събитията показва, че в периода 2007-2008 година старите индустриални сгради са разчистени, като бива запазено единствено производственото хале. Интересен факт е, че малка част от западното му крило е съборена, а към днешна дата голяма част от покрива липсва. Във времената на смяна на собствеността и няколко икономически кризи, сградата остава неподдържана и без всякакви планове за скорошна консервация. А парцели като този представляват един ценен ресурс, който стои неизползван, въпреки няколкото опитите за намиране на ново приложение. Защото в комбинация на заварено културно наследство, вече обособени транспортни връзки и близост до градския център, тези места могат да бъдат притегателна точка, възлово място и средище за култура, работа, отдих и обитаване – подобно на много примери по света. Разгръщането на този потенциал може да бъде емблема за град София. Спецификата на мястото и възможностите, които то дава, биха показали как историята би могла да взаимодейства с новото и иновативното. По този начин още едно „черно петно“ в столицата би намерило своето приложение по начин, който отговаря напълно на тенденциите и нуждите на градското живеене днес.

ИДЕЯТА

Дипломният проект предлага цялостна разработка на мястото. На първо място разделянето му на обществена зона в по-комуникативната му част и жилищна зона – в по-спокойната.

Разработката започва със запазване на халето и превръщането му в център на една обща фрактална композиция от пиксели. Идейната реставрация на старата сграда включва в себе си концепцията за един полу-покрит площад, който се образува в следствие на липсващите части от покрива на сградата, които са заместени от нова лека ажурна конструкция, която ляга на вече съществуващите стоманени ферми. Тя от своя страна носи духа на цялото пространство и продължава идеята за пикселизирането, което преминава и на ниво интериор. В зоната, където липсва цяла част от сградата новата ажурна конструкция е най-наситена и се наблюдава едно изливане на обеми към околното площадно пространство чрез постепенен разпад на геометрията в няколко направления.

Важен елемент от новата функция на халето е вкопаването на сградата с половин ниво надолу, образувайки амфитеатрално усещане и възможности за провеждане на мероприятия от различен характер, както може да бъде видяно на плановете и разрезите. В останалата част от пространството се откриват зони за експозиции и малки павилиони – открити и закрити такива, формирани от ажурната конструкция отвън, която деликатно се прокрадва и вътре. Предвидено е и кафене, съчетано със зона за информация. Озеленяването е богато, особено в зоните с естествена слънчева светлина идваща от шедовото осветление в централната част на сградата.

В интериора може да се наблюдава вкарване на растера отвън и създаването на впечатлението, че всичко е едно цяло, без ясно видими контури и граници. Търсена е непрекъснатост и размиване на границата вътре-вън. Пикселите по покрива преминават и на нивото на хората, като е в подкрепа на идеята за общата хомогенна визия и очовечаване на мащабите.

В идейния проект е заложено също така проектирането на изцяло нова сграда със смесена функция, явяваща се като продължение на халето. Тя съдържа в себе си основните типологии, характерни за една сграда от подобен характер и има три входа, като главният е формиран откъм страната на халето. Фоайето там всъщност се явява преходът между специфичната културна типология на бившия индустриален цех и наситената обществена функция на новата сграда. Отново може да се наблюдава влизане на зеленината и площадния растер навътре във вътрешността на фоайето. На първите две нива се откриват зони за обществено ползване – ресторант кафене, магазини, книжарница и голяма фитнес зала в съчетание със зали за групови тренировки. На последните два етажа от сградата се открива панорамно заведение. Останалата част от обема на сградата е замислена за офис пространства – споделени и такива с кабинетна структура. В силуета на сградата ясно се вижда редуване на издадени и прибрани обеми в един общ растер на ниво фасада, както и терасиране на етажите в подкрепа на идеята за големи общи и озеленени пространства. Автомобилният достъп е решен посредством локално движение и две двупосочни рампи, водещи към подземните гаражи на сградата.

В северната част на имота е заложен жилищен комплекс от общо три квартала с по две сгради с височина до 28 метра или 8 етажа. Тук отново е търсен ефектът на терасирането и третирането на фасадите в рамките на общата концепция за пикселизиране и ортогоналност в геометрията. За всеки един квартал са предвидени отделни подземни нива за паркиране и зони с озеленяване на ниво партер.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разработването на подобен проект с няколко архитектурни типологии в себе си в рамките на една хомогенна композиция и взаимосвързаност на отделните сгради беше една от главните цели на проекта. В търсенето на решения за екстериорните и интериорните казуси най-важно беше да се действа последователно и с ясна визия и за общото, и за частното. А идеята за градски пространства, които вълнуват със своята архитектура винаги е била основополагаща както в началото, така и в края на това пътуване.